Изкуството и негативните девиационни практики са еквивалентно стари и витални. Те могат да бъдат регистрирани както в миналото, така и днес. Пещерните рисунки са израз на динамична социална среда, в която противопоставянето на индивиди, групи и поколения не е чуждо. Да омаловажиш произведението на свой „колега“ не е било нещо непознато на праисторическите творци. То е съизмеримо и с авторите от цялата история на изкуството от Древността до Съвремието. Праисторическите рисунки ни дават недостатъчно информация, но в крайна сметка това се явява като необходима предпоставка за възникване на писмеността. Рисунката или древното графично изображение дава основата за развитието на писмените системи.
Документираната история на изкуството е само на около четири хиляди години – почти десет пъти по-малко от най-ранните доказани човешки рисунки. Един от малкото начини да се запълни липсващият културен хоризонт от онова далечно „наше“ минало, е като по пътя на обратната хронологична реконструкция, чрез различни изследвания и съпоставки, правим опит, по аналогия, да запълним липсващите частици. В този смисъл, хипотетично неясният праисторически творец, ренесансовият класически майстор и съвременният визуален творец, споделят един общ проблем, надживял и надживяващ стремежа за художествено творчество – кросването, което под една или друга форма винаги се изплъзва от ръцете на своя автор.
Настоящото изследване се намира в ранен стадий на развитие, но от дадените примери става ясно, че проучването на графитите и сравняването им с праисторическото скално изкуство може да помогне за задаването на серия от въпроси, чиито отговори ще допринесат за по-доброто познаване на ранните проявления на човешко изкуство. Макар и условни към момента, сравненията се опират на поредица от паралели. И пещерният, и уличният творец, изразяват нещо конкретно чрез изкуството си; ползват различни техники; рисуват на разнообразни места; допълват се със съвременниците си в стилово, качествено и композиционно отношение.
В духа на аналитичната психология, постиженията на съвременната „рационална“ цивилизация не са разглеждани като конфронтация с първичната инстинктивна човешка природа, а като опит за определяне на „човешката цена“, която сме платили за това си цивилизационно развитие и съответния баланс между загубите и придобивките.
В следствие на проведения анализ, може да се твърди, че изследвайки графити изкуството на различни нива: семиотично, социално-екзистенциално (приети като описателни нива) и задълбочавайки проблемните изяснителни търсения в съвременните теории на дълбинната психология и невронаука, може да се твърди, че спецификата на модерния графити творчески акт кореспондира с динамиката на първичните психични системи, което е ключ за разбиране и вникване в състоянието на праисторичност, и същевременно поставянето на паралел между графити и праисторическо изкуство.
Доказва се основната хипотеза на проекта, че чрез систематизиране на образци на стенно изкуство от различни периоди, с по-голяма сигурност се установиха мотивите за художествено творчество на праисторическия човек. Те могат да бъдат проучени чрез по-съвременни проявления на изкуството и по-специално на съвременното улично изкуство.
Заложената в проекта цел по създаването на класификация, която да подпомага сравнителния анализ, е успешно осъществена на базата на огромен в количествено, хронологично и географско отношение емпиричен материал, събран и обработен от екипа на проекта (Вж. Публикации).